Как духовно развитият човек се зарежда със силна психическа енергия?
Каквото и да прави индивидът, стига това да не е под някакъв външен напън, това занятие му носи задоволство. Или с други думи казано – той го харесва или извлича изгода от него в избрана форма. Ако, обаче, самото деяние не му носи никакво задоволство, тогава при липса на тласък той престава да се занимава с тази активност.
Всичко това е обвързвано с процеса на духовното развиване и самоусъвършенстване. Личността се движи свободно по пътя на духовното развиване, единствено в случай че му носи вътрешно задоволство.
Според разнообразни статистически данни, в актуалният свят, единствено към една трета от международното население, има вяра в наличието на необяснима свръхестествена мощ, под чието въздействие се случва всичко. Относно невярващите хора, тяхната позиция е следната: в случай че не е допустимо обективно и недвусмислено да се разбере божественото начало, тогава няма смисъл да се занимават с духовно развиване.
Но човек, който следва пътя на духовното развиване на практика през цялото време, получава задоволство от това, което ще се прояви по-силно в бъдеще. Това се назовава – трансцендентално (духовно) самодоволство.
За да добиете визия какво значи духовното развиване и по какъв начин то въздейства на човешкото схващане, дано разгледаме главната роля на човешкия мозък.
Работата на нашият мозък може да се съпостави с работата на компютър (мозъкът е „ биокомпютър “). Основната характерност на компютърът е неговата скорост на работа. С други думи, качеството на компютъра (мозъка) се дефинира от скоростта на неговата работа.
Основната задача на нашият мозък е да обезпечи безвредното битие на тялото. Следователно, преди всичко, психическата сила се изразходва за обработка на информация.
Мозъкът изразходва сила за обработка на информация от минали събития, за прогнозиране на бъдещето и за обработка на информация, поемана посредством сетивата. Схематично наподобява по този начин: в случай че личността реагира с терзание от вероятно бъдещо събитие, тогава мозъчната активност изразходва доста аналитична сила за прогнозиране на идното.
Същото се получава и с минали събития. Ако вниманието е прекомерно концентрирано върху някое минало прекарване, то това също може да отнеме съвсем цялата аналитична сила.
И в двата случая личността се разсейва, не вижда нищо в близост, не вижда магията на живота, с всичките му цветове, чувства и настроения.
Ето за какво, в детството, когато съзнанието все-още не е обременено от сходни случки, ние, като предписание, усещаме пълнотата на живота, т.е. можем да се любуваме простите неща.
С течение на времето доста от неприятните събития, като разочарования, негодувания, тъга, горест и страхът от бъдещето и от незнайното, лишават по-голямата част от виталната ни сила и към този момент не сме в положение да се радваме на живота толкоз, колкото в детството. Това е повода мнозина да протягат ръка към външни стимуланти на виталната сила (никотин, кофеин, алкохол и др.).
Това е количеството свободна жизнена сила, посредством която мислим, виждаме, усещаме и възприемаме заобикалящият ни свят и дефинира равнището на нашето чувство за благополучие.
Духовното развиване на личността обезпечава на мозъка нужната психическа сила. Духовно развитият човек усеща живота си най-пълноценно, т.е. всевъзможни действия, с които се заеме, му се получават с лекост, тъй като той просто разполага с доста аналитична сила и чисто схващане.
